Съвместна публикация на 7 дни спорт и Gong.bg.

Някакво полуреволюционно време е настъпило тези дни. Всеки нещо сменя, променя или прави опити то да не е същото. Най-вече във футбола. Ясно е, че в българското общество промените настъпват далеч по-трудно и бавно от желаното. Ето - сгромолясалата се на последните избори партия опита някаква промяна на върха, но не се получи. Лидерът остана същият, а дали ще си сменят мисленето и поведението, когато става въпрос за тях, по-скоро сме скептици.

Добре, че поне тази година бързо пуснаха парното и промениха температурите в домовете на хиляди българи. Пак е нещо. В родния футбол също текат дни на осъществени и неосъществени промени.

В Левски най-сетне желанието на публиката бе изпълнено. Или поне половината от него. Бе сменен треньорът, а сърбинът така и не можа да си промени прякора, с който тези, които не са от Левски, му казаха "Добре дошъл". Пак остана за кратко начело на който и да е отбор. Съдба. Колкото до другата половина от мерака на сините фенове - а именно да си тръгне и Батков, то това е малко по-трудно изпълнимо. Зависи от две неща. Той да го поиска и някой друг да поиска Левски. В момента обаче на Герена царува принципът "Хем ми се иска, ама не ми стиска". Гонзо стана и треньор, засега си остана и директор, ако реши и да се завърне на терена, може спокойно да стане рекламно лице на популярна марка инстантно кафе.

Следващия кръг Левски гостува в Своге на новака Спортист. Там също си смениха треньора, също така за втори път от началото на сезона. Най-култово би било да назначат Кокала и да му предоставят перфектния дебют срещу Левски. Още повече че виличката му е малко над стадиона край река Искър и по този начин шефовете на свогенчани ще спестят квартирни за селекционера си.

В ЦСКА пък също са пощръклели да сменят. Сега на дневен ред е името на отбора. Изскочиха някои информации, че по този начин щели да бъдат избегнати натрупалите се от предишните няколко ръководства дългове. На мен, с коректно заявения аматьорски поглед върху нещата, никак не ми изглежда чак пък толкова лесно, ама ако законът го позволява, нека червените шефове си преценяват. Колкото до другата презумпция за смяната на името - да се прибавели още една титла, две купи и няколко комични като резултат победи над Левски в спаринг мачове, то все си мисля, че горд като история клуб в лицето на ЦСКА няма абсолютно никаква нужда от подобно разширяване на историята си. АС-23 е съществувал 21 години. Добре де, 1 титла и 2 купи, ама останалото е 19 нулеви години (тъй като през 1931 е постигнат дубъл). Извинявам се, ама това няма да е много гордо петно в историята на червените. Далеч по-лесно е титлите да се печелят на терена и през този век. Например миналата пролет, когато ЦСКА поведе в класирането на същия този Левски, който и тогава поразяваше със слабите си мачове. Но после нещо се обърка и за две-три седмици първото място бе сдадено. Ето ти една шампионска титла по-малко. ЦСКА е най-титулуваният отбор в България и не той, а другите зад него са догонващи. Преди години гърците се опитваха да надстроят най-високия си връх Митикас в Олимп, за да преодолеят осемте метра изоставане от Мусала и да го обявят за най-високия на Балканите. Не се получи, номерът им не успя да мине. Не победиха природата. Примерът е адекватен - ЦСКА също не трябва да се бори с историята.

Да се опитва да я подменя. Може обаче да продължи да се опитва да я променя. Както наскоро един от детайлите. Никога не бе отстраняван руски отбор в евротурнирите. Този факт вече е в историята. Постигнат от играчите и треньорите на ЦСКА. Не на ПФК ЦСКА АС-23 АД. Ако наистина трябва нещо спешно да се смени в настоящия миг в клуба, то това е остатъкът в манталитета на игровото поведение, наследство от предишната месторабота на част от играчите. Любослав Пенев вдигна жълтия картон на своите играчи след представянето им в Пловдив този уикенд. Той постоянно споменава за чиповете в мозъка на футболистите, но явно един все му се опъва и не може да го отлепи. Ще трябва да влезе в употреба големият поялник. Или може би в Борисовата градина са прекалено успокоени, че административно ще прибавят още една титла и много-много не си дават зор за истинската, която е в ръцете им. Трябва само да я хванат здраво.

Както казахме, всеки нещо сменя или поне желае да смени. След злополучния си мач срещу Съндърланд в Ливърпул може да изискат да се сменят официалните футболни топки с плажни. Така и така те явно са в играта, а както се видя, влияят и на крайния резултат, поне да се разпореди. Футболът само с плажни топки (или балони)! Така най-сетне мърсисайдци могат да протегнат ръце към първото място, за което имат все по-бледи спомени. Вратарят Рейна вече е подготвен и ще си следи единствено плажната топка, а не някакви си там кожени кълба.

През седмицата пък Димитър Бербатов смени статуса си и вече е баща! Часове преди това щастливо събитие той спомена, че наскоро бил на мач на ЦСКА (този срещу Сливен) и аха-аха да заспи. Така е, годинките минават и явно Бербо е забравил, че по времето, когато играеше на същия стадион, пак имаше мачове, на които зрителите бяха склонни към заспиване. Но нейсе, най-добре да не ходи вече на мачове на ЦСКА, а на Левски. Там със сигурност няма как да заспи. В момента заедно с феновете на сините ще има да го връхлитат едни кошмари една ледена пот - изобщо няма да мигне. Но пък нормално в следващите месеци да му се подремва на Бербатов. Ще падне голямо сменяне и за него. На памперси. Но това упражнение е с приятен привкус.

От целия този период на промени само в националния тим нищо не се промени. От последното класиране на голямо първенство през 2004 г., клубният ни футбол все нещичко постигна. Левски влезе в групите на Шампионската лига, стигна четвъртфинал за УЕФА, ЦСКА и Литекс също постигнаха някакви частични успехи, само националите - едно и също. Наакване. И този цикъл нищо не се промени.

Абе Бербатов, я да вземеш следващия път да донесеш малко памперси за националния отбор, че трябват. Освен памперси там явно няма нищо друго да се сменя.